Тема 7

Първи стъпки на индистриалните отношения в България

   Съвременните индустриални отношения са се зародили по-късно и те непрекъснато се усъвършенстват. Това не е процес, а явление. Повече от 70 годишна история имат те в България. А в световен мащаб преди да се зародят имат около 250 години предистория.

   Началото на индустриалните отношения в Българи може да се каже че се заражда постепенно в края на XIX век-началото на XX век и появата им е вървяла успоредно с развитието на две предпоставки, които са се отразили върху процеса на възникване и развитие. Те са:

  1. появата и формирането на класата на наемните работници и служители, в основата на което стои развитието на индустриалното производство.
  2. възникването и развититето на синдикалното движение у нас; на организирането на наемните работници и служители за защита на икономическите и социалните им интереси.

Тези две предпоставки и появата и равитието на индустриалните отношения са взаимносвързани, обусловени и обективно произтичащи във всяка страна, на всички етапи на развитие на цивилизацията.

Появата и формирането на класата на наемните работници и служители, в основата на което стои развитието на индустриалното производство се изучава в дисциплината Стопанска история, тъй като е свързан с индустрията (на този процес не е обърнато особено внимание в учебника) .

от 1396 год до 1878 год-сме под силното влияние на изостаналия феодален строй на Турския феодализъм. И чак през втората половина на XVIII век започва една борба за възраждане у нас-разширяване на стоково-паричните отношения, развитие на занаятчийското производство, развитие на търговията с Турската империя, Сирия,

Иран, Индия, а по-късно и с Англия и Франция, спомага на България да изнесе иделията от това производство.

Втората половина на века се извършва масово заменяне на спахийството с чифликчийството. Започва процес на урбанизация от селата в градовете, повишава се и стопанската продукция. В навечерието на Освобождението има 19-20 % градско населеие.

1934 год. -появвява се и първата фабрика на Добри Желязков в Сливен, която 4 години по-късно става държавна.

-1948 год. се създава още една фабрика на Гюмуш Гердан в Пловдив.

до 1978 год. -вече има 40 фабрики в България, като се тръгва от занаятчийски манифактурен тип.

През целия този период започва борба за Възраждане, църковна борба.

1824 год. Петър Берон създава „Рибен буквар”

-1835 год. създадено е първото българско училище

-1842 год. издадено е първото българско списание „Родословие”

-60-те години-се създава икономическата мисъл от Христо Ботев, Любен Каравелов,

Пенчо Славейков и т. н.

Следователно индустрията се заражда по времето на робство от чифликчийството, но този процес закъснява спрямо Англия с цял век, спрямо Франция с половин и спрямо Германия и Чехия.

Руско-турската война-1877-1878год. -предизвиква буржоазно-демократична революция и това спомага създаването на новите отношения у нас.

В края на 1900 год. ,  мецес декември-се извършва първото преброяване на населението-

3 744 283 души, от които 1 926 146 души активно население.

Наемните работници и служители и приравнените към тях са 184 192 души, като 31 % от тях са заети в селското стопанство;20 % в търговията и домакинските услуги;18 % -занаятчии или такива, преминаващи в по-крупни техни обединения;около 3, 5 %-фабрични работници (преобладаващи селски и горски работници) .

В края на века вече има по-крупни предприятия с по 80 работници, през 1913 год.  са вече около 300 такива предприятия, а 1896год.  13% от потреблението на индустриална продукция се е задоволявало от това възникващо производство, а през  1911 год. -43%-44% вече от индустриалното потребление се е задоволявало от местното производство.

Втората предпоставка – възникването и развититето на синдикалното движение у нас;на организирането на наемните работници и служители за защита на икономическите и социалните им интереси. Със зараждането на индустриалното производство се формира и работническото движение. тъй като със възникването на този процес се изостря и конфликта между работниците и служителите и техните работодатели.

-1878 год. -след края на Руско-турската война на 16 април се провежда Учредително събрание, което приема Търновската конституция. Там в чл. 83 се казва:българските граждани имат право без ограничение да съставляват дружество стига то да не е в разрез с обществените и религиозни нрави.

-1893 год. -се създават и първите работнически организации;Първото печатарско дружество в София, което обединява наемните работници и служители. По същото време се създава и второто Печатарско дружество в Пловдив.

1891 год. – се създава Българската социалдемократическа партия (БСП)  и тя взема решение за засилена пропаганда на работниците с цел синдикалното им обединяване.

В БСП се създават две групи:партисти и съюзисти, които имали различия по отношения на работническата оганизация и ползването им за партийни цели. В крайна сметка надделяли партистите.

Още със зараждането си БСП оказва много силно влияние върху формирането и развитието на синдикалното движение.

-1903 год.  БСП се разделя на 2 партии:тесни и широки социалисти.

През 1883 год.  за първи път се чества 1-ви май и същата година се създава общо работническо дружество в София и спомагателно работническо дружество в Габрово.

-1904 год. се създава Общ работнически синдикален съюз под влиянието на тесните социалисти и Свободен общ работнически синдикален съюз под влияние на социалистите.

-1905 год. -нова вълна залива почти всички организирани работници и служители и тогава в резултат на стачките на печатарските работници в София, която стачка започва през месец януари и февруари и продължава 53 дни, се стига до подписването на първия колективен трудов договор 17 февруари 1905 год.  (това е формалното начало на индустриалните отношения-14 години преди създаването на МОТ и 15 години преди България да стане член на МОТ)

-1905 год. се поставя началото на трудовото законодателство в България и се приемат първите закони (първият приет закон регламентира женския и детския труд-17 януари 1905 год.  и той се приема от Тринадесетото Събрание)

Индистриалните отношения в България през

периода 1934-1944 год.

 

Този период е белязан от няколко събития:

  1. Военния преврат 1934 год. , който въвежда политически военен режим и който режим дава своето отражение върху индустриалните отношения и върху организираното работническо синдикално движение като един ограничителен, забранителен режим и по новия режим това правителство на Кимон Георгиев законово ограничава индустриалните отношения;наредба за разтуряне на политическите партии и организации, която се разпростира и върху синдикалните организации

-1934 год. – се приема закон за професионалните организации.

1935 год. издават се наредби за индустриалците, земеделските стопани;задължително членуване в тези организации;поставя се началото на т. нар.  казионни организации на работниците и служителите;сключения политически трудов договор е задължителен за всички работници и работодатели, независимо дали члениват в такива организации;създават се и някои институции-държавни инспекции (регистрирани по тези договори и решаване на социални и трудови конфликти.

 Приема се и Наредба/Закон за колективните трудови договори и уреждане на трудовите конфликти-държавата иска регулиране на индустриалните отношения в нейн интерес. Има 2 важни неща:

-този закон урежда преди всичко колективния трудов договор и се регламентира продължителността на колективния трудов договор-максимум 3 години, но се прави едно изключение –безсрочен трудов договор (който е двугодишен) .

-създава се система от Помирителни комисии –обществена и централна и Дирекции по труда и обществените осигуровки, която Дирекция администрира, надзирава и решава трудовите конфликти.