Тема 6

Модели на индустриалните отношения

    Няколко са типовете индустриални отношения в световен и национален мащаб, като в различните исторически етапи различен от тях вземат превес.Съществуват 2 признака за класификация:

  1. според участниците/страните
  2. според степента на централизация

  Според  участниците/страните различаваме 4 вида/разновидности модели:

  1. традиционен модел – когато представителните организации на работодателите и тези на работниците и служителите си партнират, за да постигнат съгласие. Тук държавата не участва, нейното косвено участие опира до създаването на закони, нормативни актове и др., но тя не подписва конкретните споразумения. И така традиционния модел е първия възникнал в исторически план модел, който се договаря обикновено на по-ниски равнища (най-често на равнище „предприятие”).
  2. неокорпоративен модел – при него държавата и най-вече изпълнителната власт – Правителството партнират с различни организации на работниците и служителите, т.е. в този модел работодателят не участва или държавата се явява като работодател. Този модел е преобладавал у нас за период от 50 години (когато държавата е била собственик на предприятията).
  3. неолиберален – в него учстват две страни:
  • държавата или правителството (или упълномощени от нея органи) и
  • представителни организации на работодателите

Той има по-ограничено приложение и по въпроси, които засягат развитието,

производството, когато държавата не е собственик на средствата за производство.

  1. неодемократичен – той има най-широко приложение в момента у нас, където и трите страни, чрез своите представителни организации участват в индустриалните отношения. Този модел се обогатява чрез разширяване на участниците, като например чрез включване на гражданското общество.

 

Според степента на централизация различаваме следните 3 модела на индистриалните отношения:

  1. централизиран/национално-централизиран модел – характеризира се с това, че е институционализиран от национално равнище надолу, включва провеждане на диалог и поемане на задължения, които трябва да се спазят на по-ниските равнища на договаряне.
  2. отраслово-централизиран – тук няма тристранно сътрудничество на национално равнище, ами то започва на отраслево и браншово. Споразуменията на тези равнища също са задължителни в съответните браншове и отрасли, в зависимост  на какво ниво са предприятията (териториално равнище или равнище предприятие). Този тип също е съществувал у нас.
  3. децентрализиран модел – при него на национално, отраслево и браншово равнище няма регулярен диалог, тъй като няма договореност на тези равнища. Целта е договаряне на равнище предприятие и несключване на колективен трудов договор. Държавата го подкрепя и такъв модел съществува в т.нар. либерални икономики. И у нас на известни етапи го  имало този модел, а и началните етапи на индустриалните отношения са се появили от това равнище.

Няма универсален чист модел. Тази класификация е условна. Преминаването на един в друг модел винаги се заражда в корените на предишния.