ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ЗА ЕФЕКТИВЕН (РАЗУМЕН) БАНКОВ НАДЗОР

Публикацията съдържа 10 отворени въпроса, които покриват материала от Тема 2 „Основни принципи за ефективен банков надзор“ по дисциплината Надзор и управление на риска. Може да се използва като резюме на темата или като подготовка за изпит.

1.Кои са предварителните условия за ефективен банков надзор?

стабилна и трайна макроикономическа политика (зависи от висшата законодателна власт и правителството. Приема се, че разумната макроикономическа политика трябва да бъде основата на изграждането на стабилна банкова система);добре развита обществена инфраструктура(всеобхватни и добре формулирани счетоводни принципи, система на независими одиторски проверки на големите предприятия и др.);ефективна пазарна дисциплина(зависи от надеждния поток от информация към пазарните участници, от качеството на фирменото управление и др.);механизми за осигуряване на необходимото ниво на защита на системата (или мрежа за обществена защита).

2.Като имате предвид същността на Принцип 1: Цели, независимост, правомощия, прозрачност и сътрудничество определете как той е приложен в ЗКИ.

Този принцип изисква въвеждането на следните компоненти:

-ясна, постижима и съвместима рамка на целите и отговорностите, поставени от законодателството за всеки един и за всички надзорници

-достатъчно ресурси за постигане на определените цели, осигурени по начин, който не нарушава автономията, целостта и независимостта на надзорния орган;

-рамка на банковото законодателство, която определя минималните стандарти, които банките трябва да спазват; позволява на надзорниците достатъчна гъвкавост; предоставя права за събиране и независима проверка на информация; предоставя право на надзорниците да налагат редица надзорни санкции и наказания при нарушение на изискванията на банковия надзор;

-защита на надзорниците от лична и институционална отговорност за надзорни мерки, наложени добросъвестно в хода на изпълнение на надзорните им задължения; и

-система за междуинституционално сътрудничество и обмен на необходимата информация между различните национални и международни институции, отговарящи за сигурността и стабилността на финансовата система.

  1. Посочете как принципи 2 до 5, свързани с процеса на лицензиране и одобрение на промените в структурата на собствеността са приложени в българската законодателна практика – в ЗКИ и Наредба № 2 на БНБ за лицензите, одобренията и разрешенията, издавани по ЗКИ.

Принцип 2: Разрешени дейности- трябва да бъдат ясно дефинирани.

Принцип 3: Лицензионни критерии. Процесът на лицензиране като минимум трябва да включва: оценка на структурата на собствеността на банковата организация и групата, към която принадлежи, включително пригодността на директорите и висшето ръководство; стратегическия и оперативния й план; вътрешният й контрол  и предвижданото й финансово състояние, включително и собствения капитал. Ако предлаганият собственик или организацията майка е чуждестранна банка, трябва да се получи предварителното съгласие на надзорния орган в нейната страна.

За да се изгради надеждна финансова система и точно да се дефинира групата институции, върху които ще се упражнява надзор, трябва ясно да се определят процедурите за лицензиране на банковите организации и обхватът на дейностите, посочени в лицензите.

Лицензиращата институция трябва да установи дали новите банкови организации имат подходящи акционери, достатъчна финансова мощ, правна структура, отговаряща на оперативната структура, и ръководство с необходимите опит, познания и почтеност, за да управлява банката по стабилен и разумен начин. Ясните и обективни критерии намаляват възможностите за политическа намеса в процеса на лицензиране. Въпреки че самият процес на лицензиране не може да гарантира, че една банка ще се управлява добре, след като бъде учредена, той е ефективно средство за намаляване броя на нестабилните институции, навлизащи в банковата система.

Принцип 4: Значителна промяна в собствеността. Необходимо е банковите надзорници да имат правото да проверяват и отхвърлят всяко предложение за прехвърляне на значителна собственост или контролни дялове, държани пряко или косвено в съществуващи банки на трети лица.

Принцип 5: Съществени придобити участия или инвестиции. Надзорниците следва да са оправомощени да установяват критерии за проверка на придобитите участия  или инвестициите на банката, включително започването на презгранични операции, за да гарантират, че фирмените филиали или структури не излагат банката на излишни рискове и не пречат на ефективния надзор.

След лицензирането на нови банки надзорната институция трябва да бъде информирана за всички бъдещи значителни преки или непреки инвестиции в банката или за всяко увеличение или други промени в собствеността над определен праг (20, 33, 50%). Тя трябва също така да има правото да спира такива инвестиции ако те не отговарят на критериите, прилагани при лицензирането.

 

  1. Анализирайте принципите от 6 до 16, свързани с организацията на текущия банков надзор. Какви процедури за управление на риска трябва да имат банките и кои рискове се включват в тях?

Принцип 6: Капиталова адекватност: Надзорниците трябва да определят разумни и подходящи изисквания за минималната капиталова адекватност за всички банки. Тези изисквания трябва да отразяват рисковете, поемани от банките, както и да дефинират компонентите на капитала, като вземат предвид възможностите им да поемат загуби.

Принцип 7: Процес по управление на риска. Надзорниците следва да се уверят, че банките имат цялостни процедури за управление на риска, чрез които да откриват, оценяват, наблюдават и контролират или ограничават всички сериозни рискове и да оценяват общата си капиталова адекватност в съответствие с рисковия си профил.

Принцип 8: Кредитен риск. Надзорниците трябва да се уверят, че банките имат процедури за управление на кредитния риск, които отчитат рисковия им профил, с разумни правила и процедури за установяване, измерване, наблюдение и контрол на кредитния риск (включително и риска от контрагента). Те трябва да обхващат предоставянето на кредити и извършването на инвестиции, оценяване на качеството на такива кредити и инвестиции, и текущото управление на кредитния и инвестиционния портфейл.

Кредитен риск е текущият или потенциален риск за приходите и капитала, възникващ от невъзможността на длъжника да изпълни изискванията по който и да е сключен договор с банката или невъзможността да действа в съответствие с договорените условия.

Принцип 9: Проблемни активи, провизии и резерви. Надзорниците трябва да се уверят, че банките изготвят и следват подходящи правила и процедури за управление на проблемните активи и оценка на достатъчността на провизиите и резервите.

Принцип 10: Лимити за големи експозиции. Надзорниците следва да се уверят, че банките имат правила и процедури, които позволяват на ръководството да установява концентрациите в портфейлите, а надзорниците трябва да определят разумни лимити, ограничаващи експозициите на банките към отделни контрагенти или групи от свързани контрагенти.

Принцип 11: Вътрешни кредити. За да предотвратят нарушения, произтичащи от балансови и задбалансови експозиции към свързани лица (вътрешни експозиции) и за да не се допуска конфликт на интереси, банковите надзорници трябва да въведат изисквания банките да формират вътрешни експозиции на принципа „на една ръка разстояние“ така, че те да се наблюдават ефективно, както и да предприемат други подходящи мерки за контрол и намаляване на риска.

Принцип 12: Държавен и трансферен риск. Надзорниците трябва да се уверят, че банките имат адекватни правила и процедури за установяване, наблюдение и контрол на държавния и трансферния риск при международната им кредитна и инвестиционна дейност, както и за поддържане на необходимите провизии и резерви за покриване на такива рискове. Държавният риск е свързан с кредитирането на чужди правителства или техни агенции, или с частни кредитополучатели  и е породен от разликата в икономическата, социалната и политическата среда в страната на кредитополучателя. Съществува и компонент на риска, свързан със страната, наречен трансферен риск, когато задължението на кредитополучателя не е деноминирано в местната му валута.

Принцип 13: Пазарен риск. Надзорниците трябва да се уверят, че банките имат правила и процедури за точно установяване, оценка, наблюдение и контрол на пазарните рискове. Надзорниците трябва да имат правомощията да налагат конкретни ограничения и/или конкретни капиталови изисквания за покриване на експозициите по отношение на пазарния риск, когато те са основателни.Пазарният риск е текущият или потенциален риск за приходите и капитала, възникващ от неблагоприятно изменение на валутни курсове или на цените на облигации, акции или стоки в търговския портфейл на банките (валутен риск и ценови риск).

Принцип 14: Ликвиден риск. Надзорниците трябва да се уверят, че банките имат стратегия за управление на ликвидността, която отчита рисковия профил на институцията, включва разумни правила и процедури за установяване, измерване, наблюдение и контрол на ликвидния риск, и управление на ликвидността на дневна база. Надзорниците изискват от банките планове за действие при справяне с ликвидни проблеми.

Ликвиден риск е текущият или потенциален риск за приходите и капитала, възникващ от невъзможността на банката да посрещне своите задължения на техния падеж. В някои случаи недостатъчната ликвидност може да предизвика неплатежоспособност на банката.

Принцип 15: Операционен риск. Надзорниците трябва да се уверят, че банките прилагат правила и процедури за управление на риска, които установяват, оценяват, наблюдават и ограничават операционния риск.Тези правила и процедури следва да са съобразени с размера и сложността на операциите на банките.

Операционният риск може да се определи като риск от загуба, възникващ от неадекватни или неправилно структурирани вътрешни процеси, персонал, системи или от външни събития. Този риск включва ИТ риска, правния риск и риск от неспазване на правилата.

Принцип 16: Лихвен риск. Надзорниците трябва да се уверят, че банките имат действащи системи за установяване, измерване, наблюдение и контрол на лихвения риск в банковия портфейл, включително добре дефинирана стратегия, която да е била одобрена от ръководния орган и да се прилага от висшето ръководство. Системите трябва да са подходящи за размера и сложността на операциите на банките.

 Рискът от промяна на лихвените проценти се отнася до възможността за отрицателно въздействие върху финансовото състояние на банката и засяга както печалбата на банката, така и стойността на нейните активи, пасиви и задбалансови инструменти. Лихвеният риск е присъщ както за банковия портфейл, така и за търговския портфейл на банките.

5.Каква е същността на Принцип 17: Вътрешен контрол и одит и Принцип 18: Злоупотреба с финансови услуги?

Добрата система за вътрешен контрол трябва да е придружена от ефективна служба за вътрешен одит, която да оценява адекватността на системите за вътрешен контрол.

 Системата на вътрешен контрол се развива в четири основни области:

организационни структури за определяне на задълженията и отговорностите;

счетоводни процедури, свързани с логически контрол в счетоводната система;  предварителни периодични счетоводни баланси;

принципът на „четирите очи“ – разделяне на различните функции; кръстосани проверки; двоен контрол на активите; подписване от две лица ;

физически контрол върху активите и инвестициите.

Надзорните органи трябва да се убедят, че системите за вътрешен контрол осигуряват надеждни и рентабилни банкови операции, в съответствие с вътрешните правила и процедури на банката и включват следните основни елементи:  управленски контрол;  контрол на риска; отчетност и информация и вътрешен одит.Вътрешният одит е независима оценъчна дейност на банковите операции и системите за контрол, която се извършва от специализирана служба за вътрешен одит. Една от най-важните функции на вътрешния одит е извършване на преглед на надеждността на системите за управление на риска, методите за неговата оценка и достатъчността на капитала.

Репутацията на банките може сериозно да пострада, ако те бъдат намесени в операции за „пране на пари”, търговия на наркотици и други криминални дейности. В тази връзка банковите надзорници имат важна роля за осигуряването в банките на процедури за проучване и опознаване на клиентите, с цел да се избегне замесването им в подобни дейности. Подходящо е надзорниците да насърчават банките за приемане на препоръките на Специалната група за финансов контрол срещу прането на пари,които директно са свързани с финансовите институции.

6.Кои са методите за постоянен банков надзор?

Изискванията към методите за постоянния (текущия) банков надзор като част от организацията на надзора са представени чрез следните три принципа:

Принцип 19: Надзорен подход. Една ефективна система за банков надзор изисква надзорниците да развият и поддържат задълбочено познаване на операциите на отделните банки и банкови групи, и като цяло за банковата система.

Принцип 20: Надзорни техники. Ефективната надзорна система включва надзора на място, дистанционния надзор и  редовни контакти с ръководствата на банките.

Принцип 21: Надзорна отчетност. Надзорниците трябва да имат средства за събиране, проверка и анализ на изпращаните от банките отчети по наредбите на банковия надзор и статистическа информация на неконсолидирана и на консолидирана основа. Банковите надзорници трябва да имат средства за независима проверка на отчетите чрез инспекции или използване на външни експерти.

7.Характеризирайте дистанционния надзор и инспекциите на място като техники и подходи за реализацията на ефективния банков надзор

Дистанционен надзор-Надзорната институция трябва да може да получава информация за дъщерните небанкови дружества, за да организира надзор на консолидирана основа, тъй като нефинансовата дейност на банката може да я изложи на съществен риск. Банковите надзорници трябва да използват максимално публикуваната информация и анализи.

Като обобщение: дистанционният надзор се свързва със следните понятия и процедури: отчетност; системи за ранно предупреждение; стрес-тестове; рейтинги; текущи анализи на банките; системен анализ; надзорни мерки и стратегия.

Инспекции на място-Банковите надзорници трябва да имат средства за независима проверка на отчетите чрез инспекции или използване на външни експерти. Инспекциите (независимо дали се извършват от инспектори на банковия надзор, или се възлагат от надзорниците, но се изпълняват от външни одитори), трябва да бъдат така структурирани, че да осигуряват независима проверка, която да потвърждава, че в отделните банки има адекватно корпоративно управление и че информацията, предоставяна от банките е надеждна.

8.Какво представляват системите за оценка на риска  CAEL/CAMELOS ? Основната цел на тази система е  изграждане на обективна оценка за рисковия профил на кредитните институции, чрез количествен и качествен анализ на поетия от банките риск. Количественият анализ на текущото финансово състояние, динамиката и тенденциите във всички сегменти на банковата дейност, както и на причините, породили значимите промени, се извършват предимно чрез средствата на дистанционния надзор. Окончателната и комплексна оценка за качеството на управление на риска – ангажираност на ръководството, адекватност на системата за информиране на ръководството, ефективност на контролната среда и др., както и всички онези области, които не могат да бъдат обхванати чрез методите на дистанционния надзор, се изгражда чрез провеждане на инспекции на място. Оценката по CAMELOS обхваща следните основни компоненти – капиталова адекватност и капиталов риск(К); оценка на качеството на активите, на кредитния и концентрационен риск(А); корпоративно управление (оценка на ръководството и вътрешния контрол) – (М); доходност и възможност за генериране на печалба(Е); управление на ликвидността и ликвиден риск(L); управление на операционния риск(О) и ниво на управление и чувствителност към пазарния риск (S). Рейтинговата скала варира от 1 до 5, като рейтинг 1 се присъжда за най-добро представяне, много добри системи за управление на риска и изисква минимално надзорно внимание. Рейтинг 5 показва критично (лошо) представяне, слаби или липсващи системи за управление на риска и изисква максимално внимание от страна на надзора. Текущо банките се оценяват на база Системата за оценка на риска CAEL. Текущият рейтинг CAEL се състои от четирите компонента – капиталова адекватност и риск за капитала (К), качество на активите, кредитен и концентрационен риск (А), доходност и възможности за генериране на печалба (Е), възможност за обслужване на задълженията и ликвиден риск(L).

  1. Какви са изискванията към счетоводството и оповестяването на информацията от финансовите отчети на банките?

За да се реализира една ефективна система на дистанционен надзор, надзорната институция трябва да получава финансова информация на равномерни интервали, която периодично да се проверява чрез инспекции или чрез външни одити. Банковите надзорни органи трябва да се убедят, че всяка банка поддържа адекватна счетоводна система, изградена в съответствие с международно възприетите счетоводни стандарти, политики и практики, което им дава възможност да получат вярна и справедлива (честна) представа за финансовото състояние на банката и за резултатите от нейната дейност. Информацията трябва да бъде представена в подходящ формат и да има такъв обхват, който да позволява сравнителен анализ на банките. Ръководството на банката трябва да потвърди  верността на предоставената информация, като осигури точност, пълнота и навременност на надзорните финансови и други отчети, които представя пред надзорния орган.Надзорната институция трябва да се увери, че банката редовно публикува финансови отчети, за да може публиката като потребител на тези отчети да получи точна и надеждна информация за финансовото й състояние, за доходността й, и за паричните потоци, които се генерират от нейната дейност.

10.Какви корективни и оздравителни правомощия имат надзорниците? Какви корективни мерки могат да налагат? Как са решени тези въпроси в Закона за кредитните институции и наредбите на БНБ?

За да е ефективна системата на банков надзор, надзорните институции трябва да имат правомощията не само да ограничават текущата дейност на банката, но да не дават съгласието си за нови форми на дейност и придобиване на собственост; да имат права да ограничават или спират изплащането на дивиденти или други плащания към акционерите; да поставят под „специален надзор” банки, които не спазват надзорните изисквания и при опасност от  неплатежоспособност; да предложат поглъщане или сливане с по-здрава институция.Когато всички други мерки са се провалили, надзорната институция трябва да има възможност да отнеме банковия лиценз на „нездрава банка” или да препоръча отнемането му, за да се защити общата стабилност на банковата система.