Тема 5

Основни форми на индустриалните отношения

Основните форми на съвременните идустриални отношения са 2:

  1. Тристранни индустриални отношения – наричани още трипартизъм
  2. Двустранни – наричани бипартизъм

 И двата вида форми се отличават с голямо разнообразие.

  • Тристранните индустриални отношения се характеризират с това, че в тях участват 3 страни с обособени функции, изпълнявани в обществената система и в същото време тристранните индустриални отношения са и форма на взаимодействие по отношение на трите области, предмет на индустриалните отношения (1.разработване и реализиране на икономическата и социална политика; 2.организация и функциониране на трудовите отношения; 3.повишаване на жизнения стандарт).

Целта на тристранните отношения при решаването на тези въпроси е да се постигне максимално възможно взаимодействиес оглед балансиране интересите и на трите страни.

  Основания за съществуване на трисранните взаимоотношения са:

  1. Законова и подзаконова нормативна база, която задължава преди всичко държавните институции, изпълнителната власт да осъждат, дискутират, вземат мненията на другите две страни, а по линия на съдебната власт да спазват законите.
  2. Използват индустриалните отношения като средство за постигане на обществен консенсус и поемането на обща отговорност за изпълнението на договорите отношения от трите страни.
  3. Да се постигнат изграждане и създаване на по-хармонични и хуманни отношения.
  4. Спомагат за постигане на една по-голяма информираност на трите страни и обществото по отншение на тези области (икономическа и социална).

Тристранните отношения имат множество форми за реализация.

  Критерии за класификация на формите:

  1. равнище на договореност
  2. функции на страните
  3. кръг от въпроси
  4. характер на протичане на процеса

1) По отношение равнището на договореност и различните форми на това сътрудничество:

на международно равнище (МОТ, която е изградена на принципа на тристранното сътрудничество) се обсъждат въпроси и се търси консенсус, баланс главно при разработка на документите и конвенциите.

-на регионално равнище е развито в по-малка степен тристранното сътрудничество

на национално(междуотраслово) равнище – функционира система на тристранните органи и законодателната уредба за баланс.

-на останалите равнища – отраслово, браншово, териториално и в отделни случаи на равнище предприятие – те се включват, когато са от национално значение.

2) Функции на страните – крайният резултат от това сътрудничество са консултации по въпроси, договори или споразумения. Такова сътрудничество се търси при осъществяване на икономическата и социална политика, където се разработват планове, програми, стратегии по проблеми и въпроси.

Друга форма е при предоставянето на информация и при разгласяване на взети решения.

3) По отношение на кръга от въпроси, които се обсъждат – обхватът може да бъде широк, когато включва например жизнения стандарт, и по-тесен, когато въпросите са част от проблеми в тези области.

4) По отношение характера на протичане на процеса биват:

  • формални
  • неформални

Когато договореностите се формализират се водидиалог да се уточнят становищата, начина на действие. (В учебника са написани 12 условия/предпоставки за ефективност на тристранните отношения)

Тристранните отношения никога не са били безпроблемни. Някои протичащи процеси създават нови проблеми като например разширяването на политическата демокрация (от 70-те години на XIX век). Глобализацията пък влияе върху повишаването на бедността, преразпределението на доходите, темповете на икономически растеж и търсенето на баланс, което също е затруднено.

Индустриалните отношения не са цел, не са самоцел, а средство за постигане на общата цел.

Най-важното за развитието на индустриалните отношения са организирани групи, народни партии, които се борят за властта. Нужна е политическа воля за постигането на оптимален баланс.

  • По отношение на двустранните взаимоотношения – учатват две страни – организациите на работодателите и организациите на работниците и служителите. Държавата не участва видно, но оказва голямо влияние като например регистрира сключваните трудови договори в специални регистри. Те са се появили още преди да бъде институционализиранотристранното сътрудничество по повод решаването на социални конфликти на равнище предприятие – регионално, браншово (въпроси, свързани с продължителността на работното време, размера на заплащането).

И те имат някои форми на осъществяване:

на национално равнище – когато повода са проблеми, засягащи по-широк кръг от хора на отраслово, браншово, териториално, но най-вече когато се водят на равнище предприятие или група от предприятия.

Някои особености в сравнение с тристранното сътрудничество:

  • по-ограничени са по отношение на обхвата
  • винаги предполагат колективни преговори
  • в по-голяма степен активна страна са организациите на работниците и служителите и често пъти на това равнище не се постига съгласие поради големите различия или неумението да постигнат баланс. Затова съществуват още три начина  за разрешаване:
  1. стачки-инструмент в ръцете на работниците и служителите за оказване на натиск,докато работодателите разполагат с друг, не много законен начин:
  2. локант
  3. доброволно провеждане на споровете по пътя на арбитража, който търси да приближи и реши проблемите.

Съществуват и други начини – като например чрез съда.