Стопанството на САЩ в периода между двете Световни войни(1919-1939г.)

САЩ преди Първата световна война. САЩ са най-развитатат държава в света, с много силно развита индустриализация:

  • Производителност на труда и доходи са по-високи в сравнение със западноевропейските държави. През 1911г. в САЩ средните доходи на глава от населението са 313$, Франция 160$, Германия 178$, Великобритания 250$
  • 1914г. създаден Федералният резерв – централна емисионна банка. Може да окаже влияние върху достъпността на кредитите, което ще довиде до развитие на предприятията и съответно икономиката.
  • Антитръстово законодателство – увеличава се конкуренцията.

Участие в Първата световна война – април 1917г – ноември 1918г. Освен това не са водени военни действия на територията на САЩ, което не води до разрушения в инфраструктурата. САЩ снабдяват двете военни сили с оръжия от което печелят много.

  • Жертвите са около 116 700, а като материални разходи 32,7млрд.
  • Благоприятна конюнктура за американската икономика – от 1914-1919г. индустриалната продукция се увеличава с 26%
  • В края на войната Западна Европа дължи на САЩ около 12млрд.

Финансиране на войната и държавен контрол:

  • Висок подоходен данък(въвежда се за пръв път през 1913г.) нови акцизи и вътрешни заеми(печатане на пари и издаване на държавни облигации)
  • Реалните доходи на работници и фермери нарастватя
  • Увеличен държавен контрол над стопанството – 5000 федерални агенции контролират промишленост, цени снабдяване със суровини и т.н.

Следвоенна рецесия – януари 1920 – юли 1921г. Безработица 11% индустриално производство намалява с около 1/3. Причините за тази краткотрайна рецесия са:

  • Настройване на икономиката към условията на мира:
    • Намаляват военните поръчки
    • Свива се търсенето на селско стопански стоки
    • Увеличава се безработицата
  • Европейската икономика се възстановява
    • Не се търсят американски стоки
  • Федералният резерв поддържа високи лихви
    • Ограничава се кредитирането за фирми и частни лице, което води до намаляване търсенето на кредитите

Възстановяване на икономиката – ограничена държавна намеса:

  • Вътрешно търсене – стимул за производство на стоки за масово потребление – автомобилни, радиоапарати и т.н.
  • Федералният резеерв намалява лихвите – улеснява се кредитирането
  • 1921-1922г. – увеличени вносни мита в САЩ – Запазва се вътрешният пазар на местни производители.

Подем 1921г. – 1929г. БВП на САЩ нараства с около 60%:

  • Индустриалното производство на САЩ надхвърля това на германия, Франция, Великобритания, Италия и Япония(взети заедно) с 9%
  • Най-мощен стимул за индустриалния напредък е производството на автомобили. То дава тласък на десетки други производства. В САЩ се произвеждат 75% от автомобилите в света.

Успехите на американската индустрия се дължат на електрификацията, на рационализацията и на масовото производство. Също така започва да се използва и масово конвеърното производство.

  • 1921г. реалният доход на глава от населението се увеличава от 522$ на 716$
  • Широко разпространение на покупките на изплащане – 1925г. 75% от автомобилите са закупени на изплащане.
  • Между 29 и 30 милиона души са въвлечени в борсовата търговия.

Сухият режим 1919-1933г. – С поправка в конституцията е въведена забрана за производство, превоз и търговия с алкохол. Резултати от това са:

  • Консумацията на алкохол се увеличава
  • Увеличава се и цената на алкохола – продава се нелегално
  • Създават се благоприятни условия за организираната престъпност

Великата депресия – Октомври 1929г. цената на Нюйорската фондова борса рязко пада.

  • До 1932-1933г. фалират около 9000 банки.
  • Промишленото производство се свива с 50%
  • Стойността на износа се съкращава с 67%
  • Безработица – 25%
  • Цените на селскостопанските стоки към 1932-1933г. намаляват 3-4 пъти.

Причините за депресията:

  • Неравномерното разпределения на доходите 1929г. – най-богатите 5% получават 33% от приходите. Големите доходи не се превръщат в покупателна сила, а се инвестират.
    • Домакинствата не купуват произведените стоки, това води до съкращаване на поръчките на търговците, това от своя страна се отразява са производителите, това води до уволняване на работници, и тук кръгат се затваря, защото домакинствата обедняват по този начин и не могат да купуват стоки. От този порочен кръг се излиза много трудно.
  • Пролемите в аграрният сектор след Първата световна война на селскостопанските продукти на САЩ е в депресивно състояния
    • Цените на селскостопанските продукти падат – заради това фермерите увеличават производството си, инвестират в торове, механизация и т.н., но заради това увеличение на производството цените падат още повече. Тове е известно като нееластиност на търсенето(когато цената на определена стока намалява, те не увеличават пропоционално потреблението им). Около 25% от американското общество се състои от фермери – те не са в състояние да купуват промишлени стоки, не могат да обслужват кредитите си, а това води до затруднения и фалити на банки.
    • Природо-климатични проблеми – суша, пясъчни бури и т.н.
  • Борсови спекулации, слабости в банковата система и грешки в монетарната политика. Подемът в икономиката води до покачване на цените на акциите – повече инвеститори се насочват към фондовата борса.
    • Федералният резерв поддържа нисък основен лихвен процент – това означава че лихвите по банкови депозити са ниски, освен това има достъпни кредити. Това води до засилване на спекулациите.
    • Борсовият срив води до банкови фалити- През 1932г. стойността на ценните книжа е с 87% по-ниска от периода преди началото на Депресията.

Стопанската политика за извеждане на САЩ от Депресията. Президент по това време е Хърбърт Хувар 1929г.-1933г. По това време се е смятало, че държавата не трябва да се меси и че кризата няма да е много тежка.

  • 1930г. – нова митническа тарифа – вдигат се митата за внос в САЩ, което води до ответна реакция и в другите страни, по този начин тези които произвеждат за износ също стават заседнати от кризата.
  • Данъците в началото на мандата са намалени, а в края са увеличени
  • Обществени строежи, подпомагат се фермери и др.

Съвременниците оценяват тези мерки като недостатъчни и закъснели.

Франклин Д. Рузвелт – Новият курс. Неговите цели са:

  • Помощ за безработните
  • Възстановяване на икономиката
  • Мерки за избягване на бъдеща депресия

Основното средство за осъществяване на целите са засилена държавна намеса и контрол върху икономиката. Първите мерки са:

  • Заздравяване на банковата система – всички банки се затварят за 1 седмица и им се прави преглед и след това са допуснати банки само, които са платежоспособни. По този начин се завръща доверието в банковата система.
  • Държавна гаранция за влоговете до 5000$
  • Девалвация на долара и прекратяване на свободния обмен на злато срещу банкноти – това води до увеличаване на износа, заради по евтините стоки
  • 500$ милиона за подпомагане на безработни – вложени в различни обществени проекти(строителство на мостове, пътища и др.)

Основните мерки на Новият курс:

  • Юни 1933г. – Закон за възстановяване на националната промишленост. Ограничава се вътрешната конкуренция, защото се смята че неограничената конкуренция е довела до свръх производство.
  • Закон за регулиране на селскито стопанство
    • Държавата купува и унищожава селско стопанска продукция
    • Изплащат се премии за намаляване на обработваемите земи
  • Разделят се търговските и инвестиционните банки. Налага се строг контрол над борсовата търговия.
  • Продължава инвестирането на държавни средства в различни инфраструктурни проекти.
  • Закон за социалните осигуровки и пенсиите.

Лекции УНССnancy.stancheva@gmail.com

Резултати от политиката на Новият курс. Държавната политика не води до пълно възстановяване на САЩ от Депресията:

  • Частично е намалена безраотицата – от 25% през 1932г. до 14% през 1936г.
  • БВП достига предкризисното си ниво през 1936г.
  • 1937-1938г. краткотрайна рецесия. Основна причина – спира държавното финансиране за големите проекти
  • Промишлената продукция спада с 40%
  • Пълно възстановяване 1940-1941 г.в условията на Втората световна война