Стопанско разавитие на българските земи през Възраждането

Хронологични граници на възрожденската епоха от началото на 18век до Освобождението 1878Г. Възраждането се дели на 3 етапа:

  • Първата четвърт на 19век
  • Същинско Възраждане – до Кримската война 1853-1856г.
  • Късно Възраждане – до Освобождаването

Същност – Преход от Средновековие към Новото време, като обхваща различни процеси и събития

От икономическа гледна точка – Разлагането на османската стопанска система и генезиса на капитализма.

Българските земи в османската стопанска система в периода 15-17век. Основните характеристики на османската стопанска система:

  • Централизация(Султана е върховен собственик на цялата земя, освен това контролират всички цени в империята)
  • Милитаризъм
  • Силно влияние са исляма и шериатското право(законите извлечени от принципа на Коранът)

Голяма част от обработваемата земя султанът раздава като условни владения на спахиите(спахилъци), а те нямат изгода да обработват тази земя. Българското селско стопанство е изостанало, примитивно и слабо свързана с пазара. Държавата иззема всички излишъци, които биха могли да се реализират на пазара, затова българите нямат стимул да произвеждат повече. Занаятчиите в градовете са организирани като еснафи(браншови организации на занаятчиите – продават на еднакви цени и т.н. регулативна функция)

Кризата в началото на 18век и 19век. Основната причина за кризата са военните загуби. Последиците от тази криза са че централизираната и милитаризираната икономика се заместват с такава, в която частната собственост и мастният интерес играят все по-важна роля. Освен това намалявт приходите в държавната хазна, появява се инфлация(държавата пуска некачествено сребро). Появява се феодална анархия, състояща се в това че отделни хора започват да си събират данъци и да подържат собствена армия и да не се подчиняват на централната власт. Появяват се и Кърджалии.

Реформите целят да модернизират империята по западен образец. 18век – началото на 19век. Имитационни реформи, които не водят до никакви проблеми. Режим на капитулациите(дава права да се внасят и изнасят стоки почни безмитно). Опит за реформиране на армията в края на 18век. Това се проваля поради 2 основни причини(Спахиите и еничерите не са доволни от тази нова наемна армия. Модернизирането на армията е много скъпо, но за това няма достатъчно пари.) Тези реформи не дават резултат и кризата се задълбочава.

От втората четвърт на 19век до освобождението се провеждат реформи:

  • 1826г. – премахнат е еничерският корпус(елиминирани)
  • 1832-1844г. – премахната е спахийската система(пенсионирани)
  • 1839г. Гюлхански Хатишериф – документ с обещание че държавата ще гарантира сигурността и непрекосновенноста на имотите на всички поданици независимо от вероизповеданието им и др.
  • 1840г. – премахната е забраната за износ на жито – стимулира производството на жито.
  • 1838-1841г. – нови търговски договори
  • 1856г. – Отоманска банка – трябва да играе ролята на централна банка
  • 1856г. – Хатихумаюн – нови обещания за реформи
  • 1858г. – Закон за земята – узаконяване наличието на частна собственост
  • 1864г. – Общополезни каси – дават кредити с лихва 12%

Тези реформи са риложено частично и резултатите са ограниени. Създава се обстановка, която донякъде стимулира икономическото развитие.

Главни тенденции в развитието на селското стопанство. Наблюдават се 3 главни тендинции:

  • Нарасване на обема на продукцията
  • Пазарна ориентация
  • Специализация по региони

Причините за това развитие са:

  • Увеличаване на населението
  • Развитието на занаятите
  • Разширяването на външнотърговските контакти
  • Реформиите на централната власт

Но цялостното развитие си остава бавно.

Чифлиците са вид преходен тип стопанство, като част от характеристиките са им капиталистически:

  • Частна собственост
  • Пазарни
  • Наемане на работна ръка

Другата част от характеристиките им са феодални:

  • Ангария – използване на безплатния труд на хора
  • Феодарна аренда: изполица(половината от продукцията за този който я обработва и половината за собственика) и кесим(предварително определена рента)

Разположени са до градове, пристанища и пътища. През последният етап на Възраждането се появяват българи чифликчии. Чифлиците са около 20% от обработваемите земи. Селското стопанство си оставя дребнособственическо и примитивно. В структурата на производството са 60% зърнени култури.

Животновъдството дава около 20% от селскостопанският добив. Като най-силно развито е овцевъдството в планинските и полупланинските райони. Заради липсата на прехнара в някои места се появява гурбетчийство: градини, сезонни работници.

Главни тенденции в развитието на занаятите:

  • Нарастване обема на продукцията
  • Пазарната ориентация се задълбочава
  • Производствената специализация по региони

Причините за това са:

  • Увеличаване на градското население
  • Близостта до Цариград и големите пазари на империята
  • Разширяването на външнотърговските контакти и промените в селското стопанство
  • Реформите на централната власт

От втората четвърт на 19век – златен век на занаятчийското производство. Новите занаятчийски центрове: Копривщица, Габрово, Троян, Трявна, Сопот и др. Най-силно развити занаяти са: Абаджийство и гайтандийсство, освен тях пазарна ориентация имат още козухарството, казандийство, железарство и др.

Регионалната и производствена специализация. Докато преди е имало само един железар, който е правил всичките неща, то при специализацията се появяват много отделни занаяти(карадемирджийство, синджирджийство, маказчийство, ножарство, пушкарство) Докато преди е имало 15-20 занаята то преди освобождението са около 100.

Еснафите – запазват вътрешната си автономия, появяват се нови еснафски организации, заради новите занаяти. Някои еснафи се побългаряват. Най-слаба е регулативната функция на еснафите, които са най-пряко обвързани със пазара.

Протоиндустрии – пазарнто ориентирано занаятчийско производство, в което е ангажрано селско население. Това означава че един предприемач иска да организира производство в по-голям мащаб, но няма достатъчно капитал. Закупува материал, раздава този материал на селяните и след това събира обработеният материал срещу събиране, след това от получената стока прави същото.

Централизирана манифактура – пазарно ориентирано производство, съсредоточено на едно място ръчен труд.

Фабричното производство:

  • През 1834г. Добри Желязков в Сливен се отваря фабрика за вълнено-текстилни
  • През 1848г. Михалки Гюмюшгердан с. Дермендере и др.
  • Липса на капитал, опит и сигурност за собствеността

Търговията – най-модерният сектор на българската възрожденска икономика. Общи условия за развитие:

  • Интегриране на империята в световната икономика
  • Интензифициране на вътрешнотърговския обмен
  • Политическа и финансова нестабилност
  • Липсва единен национален пазар, вътрешни мита

Търговията 18век, първата четвърт на 19век:

  • Засилва се търговията със Средна и западна Европа
  • Търговският обмен завършва с положително салдо
  • Панаирите: Узунджовски, Сливински, Неврокопски и др.
  • Търговски чаршии и специализирани пазари: животински, солни, житни и др.

Подем в търговията. Същинско и Късно възраждане:

  • Англия, Австрия и Франция са основни търговски партньори
  • Намалява значението на панаирите
  • Специализация
  • Появяват се големи търговски фирми
  • Българските търговски дружества – често се съставят на родов принцип

Световната икономика в периода между двете световни войни(1919-1939г.)

Преки последици то войната:

  • Жертви – 10млн военни, 20млн цивилни, 20млн ранени. Една от най-големите пандемии(испанският грип), според някои жертвите достигат 20млн.
  • Разходи – военни операции мужде $180-230млрд. а разрушенията са над $150млрд

Дългосрочни последици от войната:

  • Появява се ново разделение на труда
    • Индустриализация на по-слабо развитите държави
    • Развитите европейски икономики губят пазарите
  • В условията на Първата световна война:
    • САЩ, Канада, Латинска Америка и др. – увеличават сескостопанското си производство. След края на войната производството се възстановява и търсенето намалява, и произведеното количество не може да се продава
    • Воюващите държави в Европа – увеличават военното си производство. След края на войната цялата тази индустрия е с излишен капацитет.

Край на либералния икономически модел – Налагат се забрани за вонс и износ, контрол върху цените и производството. Държава контролира цените за да няма социално недоволство, а също така и отделните отрасли за да има по-добри изгледи за спечелването на войната. Слага се край на паричната система, която се основава на златният стандарт. Това се налага заради нуждата на павителствата да се финансират военните действие и печатането на парите, а това води до увеличаване на инфлацията. Има различни начини за финансиране на войната, Франция предимно увеличават данъците, Великобритания, взима заеми от САЩ, а Германия предимно печата пари, и това води до увеличаване на цените на стоките до над 15пъти. Външни заеми – Великобритания и Франция задължават към САЩ.

Мирните договори – задълбочават отрицателните последици от Първата Световна Война – Версайският мирен договор(1919г.) Германия губи:

  • 13% от територията си. Но в тях се съдържат големи запаси от ресурси
  • 10% от населението
  • Всичките си колонии
  • Голяма част от търговският си флот
  • 5000 локомотива, 5000 камиона, 150 000 вагона, добитък, въглища и др.

Германия трябва да изплати репарации 132млрд златни марки. Над 2 пъти БВП на Германия за година. Това е непосилно за германия спира плащанията, през 1923г. се окупира Рурска област в Германия. Обявява се пасивна съпротива(цялата Рурска област спира да работи). За да може да се финансира тази пасивна съпротива правителството започва да печата пари, а това води до хиперинфлация. През Януари 1922г. 1$ се обменя за 192марки, докато през Януари 1923г. 1$ се обменя за 18000, докато през 15.10.1923 1$ се обменя за 4 200 000 000 000. Това води до парична рефома, през ноември 1923г. е въведена нова валута наречена рентермарка, печатаното, на която е ограничена. Рентенмарката е обезпечена със земя и индустриална продукция. През 1924г. е въведена нова ваута, наречена райхсмарка, която е обезпечена със злато. През 1924г. Планът Доус е приет, той гласи намаляване на репарациите и намаляване на годишната вноска, освобождаване на Рурската област и отпускане на заеми на Германия, което спомага за въстановяването на Герамания.

Промени в политическата карта на света и икономическите последици:

  • 1917г. – Руската империя изчезва. От нея се отдея финландия, части от територииите и преминават към Полша, Румъния. По този начин се нарушават вече изградените търговски връзки.
  • Разпада се Австро-Унгария. Разкъсва се установени стопански и търговски връзки, появяват се нови митнически граници. Като пример преди разкъсването имат силно развито текстилно производство, но след това са разделени част от фабриките.
  • Разпада се Османската империя – заменена от Турската република. Част от теритоиите на бившата империя са дадени под управлението на Великобритания и Франция.

Фактори на икономическото развитие: Населението от 1920г.–1,8млрд 1940г.-2,24млрд

  • Населението на държави, които произвеждат се увеличава по-бързо от това на държави, които са пазар на тези продукти. Това води до все по-трудно намиране на пазар на селскостопанската продукция.
  • Миграция – по-слаба в сравнение с периода преди Първата световна война. Имигранти приемат: Австралия, Канада, Бразилия и др. Някои правителства ограничават емиграцията – Германия (Хитлер), Италия (Мусолини).

Научно-техническите постижения:

  • 1928г. – Александър Флеминг открива пенецелина
  • 20-те години на 20век първото телевизионно предаване
  • 1938г. – Открит е тефлона
  • Напредък в изследванията по ядрената физика и електроника

Комерсиализацията на тези продукти е след края на Втората световна война, което води до забавено развитие.

1919-1939г. – усъвършенстване, повишаване на ефективността и широко разпространение на откритията напревени преди Първата световна война. Например – двигателят с вътрешно горене(модернизират се всички видове транспорт, селскостопански, промишлени и др.); електрификацията(нови отрасли и повишаване на производителността); химическата промишленост(изкствени торове, леки сплави, фреони и др.).

1919г.-1929г. – Период на възстановяване и стабилизиране на световната икономика

1929-1939г. – Голямата депресия

Индустрията – Темпоете на индустриален растеж на САЩ, Канада и Австралия са по-високи от тези на страните в Европа.

В условията на Първата световна война и след нея, индустриализацията се разпростира в Япония, Индия, Китай, Бразилия и в други по-слабо развити страни. В новоиндустриализиращите се страни се развиват по-скоро ниско-технологични отрасли, докато в страните в Европа това са по-скоро високо-технологични отрасли. Промишлеността в Европа се възстановява, това води до възстановяване на протекционизмът. Структурни проблеми за Великобритания – традиционните отрасли губют пазара си(използват се двигатели с вътрешно горене и въгледобива страда)

Увеличава се заетостта в сектора на услугите(транспорт, търговия, банково дело, застраховане и др.):

  • Увеличава се заетостта в сектора – През 1930г. във Великобритания 47,5% от трудоспособното население, а промишлеността за същата година е 46,5%. В Холандия 42,3%(промишлеността 36,8%)
  • Прекъсва се експанзията на международният търговски обем. Това се дължи на:
    • Увеличеното митническо облагане
    • Количествени ограничения за внос и износ на определени стоки

Селското стопанство – 1923-1924г- се достига предвоенното ниво на производството в Европа. Намалява заетостта в сектора. Тази тенденция е най-ясна в индустриалните държави. През 20-те години прадлагането на селскостопански стоки надвишава търсенето. Доходите на фермерите ниски състоянието на отрасъла е затруднено.

Великата депресия 1929-1939г.

  • 1930-1933г. – всяка година индустиалното производство в Европа намалява с по 15%
  • 1929-1934г. – международната търговия спада с 2/3
  • Цените на промишлените и на селскостопанските стоки намаляват – „ножицата на цените“
  • Безработица, банкови фалити

Причина за депресията:

  • Последиците от Първата световна война(репарации, външни дългове и т.н.)
  • Проблемите в аграрният сектор – свръхпроизводство
  • Неравномерно разпределения на доходите
  • Спекулации на фондовата борса

Разпространение на депресията от САЩ към останалият свят:

  • Намален износ на капиталите – Индустрията на Германия и на други европейски държави изпада в криза
  • Увеличени мита от 1930г. – Държавите вносители в САЩ увеличават митата си за стоки от САЩ
  • Намалена покупателна стойност – Населението в САЩ не е в състояние да купуа вности стоки

Германията и Депресията:

  • Износът се съкращава с 60%
  • Фалират 78банки и хиляди дребни производители
  • Безработицата стига до 25% от трудоспособното население
  • 1932г. –индустриалното производство пада с 40% в сравнение с 1929г.

Засилва се политическото влияние на крайните л еви и крайно десни политически сили

Германия 1933г. – Идва на власт националсоциалистическата партия, това води до

  • Държавен контрол и ръководство над основните отрасли
  • Премахнати свободните профсъюзи, забранени са и стачките
  • Четиригодишни планове
  • Трудова повинност(задължението на всички младежи при достигане на определена възраст да полагат безплатен труд в полза на държавата) и строежи
  • Въоръжаване и милитаризация – 1939г. 60% от държавните разходи на военни цели

Великобритания – депресията е по-слаба от тази в Германия и САЩ

Причини – Великобритания внася хранителни продукти. Техните цени намаляват повече в сравнение с цените на индустриалните продукти. Реалните доходи на населението не намаляват много. Също така няма крах на финансовата система

Борба срещу депресията: През 1931г. е премахнат златният стандард – евтината валута стимулира износа. 1932г. преминава се към протекционизъм, като минималното мито е 10%. През средата на 30-те години се превъоражава армията.