Статистически скали за измерване

Измерване в статистиката – идентифициране на отделните разновидности на един статистически признак. Измерването на статистическите признаци се осъществява с помощта на статистически скали

Статистическа скала наричаме съвкупността от всички възможни разновидности (значения), които може да приема един статистически признак.

Видове статистически скали:

  • Слаби скали
    • Дихотомна – скала, която има само 2 разновидности, на тази скала се измерват алтернативните признаци(да и не, използва се 0 и 1, за да може да използваме инструментите налични при метричните скали)
    • Номинална – скала с повече от 2 разновидности, които не са съизмерими помежду си(например местожителство)
    • Ординална – скала с повече от 2 разновидности, които могат да се съизмерват помежду си, но нямат конкретно числово изражение, ординалните скали имат 3 разновидности(степен на владеене на езика)
      • Полуподредена(степенна) скала – скала, която съдържа категории на съответни ординални признаци
      • Рангова скала – скала, която съдържа рангове на изучаваните статистически единици, подредени съобразно техните значения във възходяш или низходящ ред(ако имаме проектни приложения, те се оценяват от много експерти, като накрая се получава някакъв сбор от точки и ги подреждаме по този критерии)
      • Бална скала – съдържа балове(в числово изражение), които отразяват разновиностите на съответните статистически признаци
    • Силни скали
      • Интервална скала – числова скала, която не съдържа абсолютна нула(температурната скала) – деленията са точно определени и има мерна единица.
      • Пропорционална(относителна) скала – числовата скала, която съдържа абсолютна нула(възрастта, дохода на човек, печалба и т.н.)

 

Статистическо изследване

Статистическо изследване наричаме процеса на събиране, обобщаване и анализ на данни за проявлението на интересуващи ни масови явления и процеси с цел получаване на подходящи обобщаващи характеристики за описание на състоянието или развитието на тези явления.

Статистическото изследване може да се разглежда като един сложен технологичен процес на производство и предоставяне на статистическа информация за управленски, оптимизационни или други цели.

Според обхвата:

  • Изчерпателни статистически изучавания – обхващат изучаването на всички единици в генералната съвкупност. Тези изследвания въпреки пълната и точна информация, която предоставят обикновено са много скъпи, изискват много време и ресурси като цяло.
  • Извадкови статистически изучавания – обхващат част от единиците в генералната съвкупност. Биват представителни и непредставителни. Статистическата методология за изводи и заключения изисква данните при извадковите изучавания да бъдат от представителни извадки. В противен случай не може да бъде гарантирана достоверността на получаваните резултати.

Според начина на изучаване на масовите явления:

  • Статистически изследвания в статика(изучават се неща, които не се променят)
  • Статистически изследвания в динамика(изучаване развитеито на явленията във времето)

Според продължителността:

  • Еднократни(провеждат се само един път)
  • Периодични(провеждат се повече от един път)

Според начина на организиране и провеждане:

  • Текуща статистическа отчетност – правно регламентирана от Закона за статистиката форма за наблюдение. Чрез нея се събира основно статистическа информация от социално икономическа сфера. Програмата и организацията на тези статистически наблюдения е относително постоянна във времето.
  • Специално организиране статистически изследвания – предназначени са за изучаване на масови явления и процеси, които не са обхванати от текущата статистическа отчетност. За всяко такова изследване се изготвя емпиричен модел, описващ цялостната технология на събирането, обработката и анализа на статистически данни. Разработва се конкретен организационен план и програма за провеждане на наблюдението и информацията се събира и регистрира съобразно този план.

Етапи на статистическото изследване:

  • Класически подход
    • Подготвителен етап
    • Наблюдение и регистрация на данните
    • Групировка и сводка на данните
    • Статистически анализ
  • Съвременен подход
    • Подготвителен етап(събира се възможно най-много вече известна информация за да може да се изберат най-добрите инструменти и да се подходи по най-ефективния начин. Тук се прави и т.нар. емпиричен модел – определя се ресурса, разписва се програмата и т.н.)
    • Пробно изследване(изследване на бюро) – проследява се как ще протече изследването и се отстраняват различни пропуски и проблеми
    • Същинско изследване –

Направления на статистическия анализ:

  • Ситуационно(описателно) изследване – описва състоянието или функциониране на дадено масово явление или процес. Използват се описателни и обобщаващи статистически характеристики на емпиричните разпределения.
  • Диагностично изследване – разкрива причините и факторите за състояние и изменението на масовите явления и процеси. Използавт се методи за статистическа проверка на хипотези и методи за иследване на връзки и зависимости.
  • Прогностично изследване – прогнозира състоянието и развитието на масовите явления в бъдещи периоди. Използват се методи за моделиране на основната тенденция, методи за изучаване на сезонни и циклични колебания и други методи за анализ на временни редове.
  • Оптимизационно изследване – разработване на различни варианти за състоянието и развитието на масови явления и избор на оптимален вариант при определени условия – по този начин се отсяват различните варианти за извършване на изследването и така се избира по подходящи методи, въпреки че не се елиминира напълно човешкия фактор.
  • Номографско(законоустановяващо) изследване – въз основа на доказване на същестувавщи статистически закономерности при конкретни емпирични данни, верифициране на тези закономерности за по-общи условия.

Подготовка за статистическото изследване – основни моменти при разработване на организационния план и програма:

  • Статистическите единици на наблюдение – определя се въз основа на характера на самите явления и зависят от това как са формулирани целите и задачите на изследването(определя се обекта и предмета на изследването)
  • Времето на наблядение – обвързано е с това какви единици се наблюдават, какъв е достъпа до тези единици и кой ще извършва вземането на съответните данни
  • Мястото на наблюдението
  • Органа на наблюдение
  • Източниците на информация и методиката на наблюдението – анкета, интервю, счетоводни или друг вид отчетни документи, пряко наблюдение и други
  • Начина на регистриране на първоначалната информация

Статистическо наблюдение – обхваща действията и операциите по събиране и регистриране на първоначалната статистическа информация за отделните единици на изследваната съвкупност. Неговата организация в голяма степен зависи от вида.

Регистрация на първичните статистически данни:

  • Първична статистическа таблица- таблица, в която се регистрират първичните статистически данни, получени от наблюдението. Тя може да се изготви на хартия или в електронен вид под формата на файл с данни.

Основни елементи на първичната статистическа таблица:

  • Заглавие – описва съдържанието на данните
  • Челна колона за идентифициране на всяка отделна наблюдавана статистическа единица. Във връзка с тайната на личните данни идентификацията на единиците се анонимизира.