Главни насоки в икономическото развитие на Великобритания, САЩ, Германия през „Дългият“ 19век

Великобритания – първа индустриална държава. През 1815г. около 25% от световното промишлено производство, а през 1870г. е 30%. Основните отрасли са текстил, въгледобив, металургия, машиностроене. От 1850 до 1870г. пик на промишленото производство. Великобритания става известна като „работилницата на света“. В някои отделни отрасли Великобритания достига до над 50% от цялото световно производство. От 1870 до 1914г. Великобритания започва относително да изостава, от гледна точка на индустриалното производство. Към края на 19век Великобритания е изпреварена от САЩ, а в началото на 20век Великобритания е изпреварена и от Германия. Изостава най-вече в новите промишлени отрасли – електротехника, химическа промишленост, автомобилостроене. През 1913г. Великобритания произвежда около 14% от световното промишлено производство. Причините за изоставането на Великобритания:

  • Остарялата техника в промишлените предприятия – По-голяма часто от техниката във Великобритания е вече остаряла, но все още функционира, докато примерно САЩ строят по нови и модерни предприятие.
  • Липсата на достатъчно капитали за инвестиции в промишлеността – Инвеститорите предпочитат да инвестират парите си в по-доходоносни инвестиции в други държави, като САЩ
  • Инертността на британските предприемачи – дължи се на сигурните пазари, които предлагат колониите. Предприемачите имат осигурени пазари в колониите и не си дават зор да търсят нови пазари и да се развиват
  • Производството на висококачествени продукти; американците залагат на евтино и масово производство
  • Недостатъците на британската образователна система –Великобритания е последната държава, която не е въвела задължително основно образование, с държавно финанстиране. Това води до липсата на квалифицирана работна ръка. Британските университети отделят малко внимание на приложни(инжинерни) науки.

Великобритания и световната търговия – Около 1815г. контролира между ¼ от световната търговия, докато през 1914г. – 1/6г. 1846-1849г. са премахнати житните закони, заради недоволството на индустриалците и средната класа. До 1860г. са премахнати всички мита. През 1860г. е сключен търговски договор с Франция за взаимно намаляване на митата на някои стоки.

Финансовата система във Великобритания – През 1819г. се приема златният стандарт(държавата определя златото като паричен метал, банкнотите се обменят свободно в злато, вносът и износът на злато са свободни). Лондон става световен финансов център и Великобритания става банкер на света. От средата на 19 век износът на капитали става една от основните финансови дейности. Като 70% от инвестициите зад граниза са в колониите, а около 20% в САЩ и останалите Европа, Латинска Америка.

Селското стопанство във Великобритания – Високопроизводително, увеличава се продукцията до 70-те години на 19 век. Но от 70-те години на 19век изпитва трудности, заради силната конкуренция от САЩ, Русия, Канада и други държави. В рамките на 20 години обработваемата земя във Великобритания намалява 2 пъти. Намалява относителния дял на заетите в този сектор. През 1913г. 11,8% от трудоспосоното население е заето в селското стопанство.

САЩ – Населението през 1790г. е 4млн. Души като 3.6милиона са селско население и няма нито един гран над 50хил души. През 1915г. населението вече е 100млн. души. Освен това териториално се разширява много. 1803г. САЩ закупува от Франция Лузиана, закупуват от Русия – Аляска. Обработваемата земя се увеличава, като новите територии са общински, като тези земи ще се продават на частни лица. Това продаване на земя, води до корупция, затова през 1862г.е приет законът за хоумстедите(всеки навършил 21г. и завършил военно обучение получава 640декара земя срещу минимално заплащане, като след 5 години обработка, земята става твоя. По този начин се стимулира обработката на земя и само за 50 години броят на фермите в САЩ се утроява.) В резултат на всичко това пазарът в САЩ се разширява и се утвърждава частната собственост, която седи в основанта на модерният икономически растеж.

От края на 18век жизненият стандарт на населението в САЩ е по-виск от този в Европа. Основните причини за това са:

  • Изобилни природни ресурси(дървен материал за горене, плодородна земя)
  • Технологиячният прогрес – появява се
  • Регионалната специализация

До края на 19 век САЩ остава предимно селскостопанска държава. В южните щати се развиват предимно едро земеделие, като се използва труда основно на чернокожи роби. Основните продукти на производството са тютюн, памук и др. В Северните щати фермерите са сравнително по-дребни и там е концентрирана промишлеността на страната. Това води до сериозни противоречия на севера и юга. Северът иска протекционизъм, а югът се обявява против страната, защото те произвеждат продукти, които са за износ, а това ще им струва повече. Южняците смятат че държавата не трябва да подпомага държавното строителство, защото те не искат да плащат данъци и да се строят жп линии, които да подпомагат северняците, а от друга страна северняците са промишлени и би им било изгодно да се строят железници. Освобождаване на робите би довело до разширяване на пазара на труда.

Гражданската война 1861-1865г. – създава се единен национелен пазар, премахнато е робството, както и плантанционната система, продължава териториалното разширение на САЩ. През 1850-1900г. общият обем на зърнена продукция в САЩ нарастват над 3,5 пъти. Увеличават се обработваемите площи и се въвежда механизацията. Увеличава се използването на изкуствени торове. През 70те и 80те години на 19век предлагането на зърнени храни надвишава търсенето. От 1879г. до WWI – просперитет на фермерите.

Индустриализацията:

  • Започва в памукотестилната промишленост – тя дава тласък за производството на машини, инструменти и т.н.
  • До 1860г. е съсредоточена в Североизточните щати.
  • След гражданската война се ускорява промишленоста, заради множеството поръчки към частни фирми и т.н.
  • През 1870г. САЩ произвеждат 23% от световното промишлено производство, през 1913г. -36%.
  • Бързо се развиват новите промишлени отрасли(виж по-горе).
  • Организационни и технически новости превръщат американската индустрия в най-високопроизводителната и най-модерната в света.

През 1913г. Хенри Форд въвежда конвейер. Времето за сглобяване на един автомобил намалява 10 пъти за една година. Цената на автомобила също намалява.

Железниците – През втората половина на 19 век дължината им се удвоява на 10 години. Икономическите ефекти от това са: Намалява се цената на превоза на хора и стоки, разширява се вътрешния пазар и се стимулира развитието на металургия, машиностроене и въгледобив.

Германия – В края на 18 век и началото на 19 век тя е бедна, изостанала и предимно аграрна държава. Тя е политически раделена в края на 18век на над 300 германски държави. С население от около 26 милиона души. Предпоставките за икономическото развитие:

  • Юридически реформи – под френско влияние в края на 18век и началото на 19век са премахнати цеховата система(цех – занаятчийско сдружение, съставено на принципа на задължителното членуване. Характерно е за Средновековието. Цехът може да определя продажните цени на готовите произведения, продължителността на работния ден и т.н.), крепостничеството(– социално-икономически статут на селяните през Средновековието. Те са лишени от правото да се придвижват и са задължени да се трудят в земите на господарите си.), привилегиите за благородниците.
  • През 1815г. създадена Германската конфедерация, която се състои от 39 самостоятелни германски държави.
  • Усъвършенстване на образователната система – 1825г. е основан първият технчески университет в Карлсруе.

През 1834г. – 18 германски държави създават Митниески съюз, той премахва митата помежду им и въвеждат обща митническа тарифа за държавите извън съюза. Това е предпоставка за икономическият растеж. През 1850г. започва разработка на залежите от въглища в Рурска област; Рейнско-Весфалският район – център на металургията. Германската промишленост не е затормозена от наличието на остаряла техника. През 1870г. Германия дава около 13% от световната промишлена продукция.

През 1871г. Германия се обединява след Пруската война. Икономическите последици от това обединение са:

  • Въведена е единна валута и е възприет златният стандарт.
  • Към Германия са присъединени Елзас и Лотарингия(богати на ресурси области).
  • Франция заплаща 5 милиарда златни франка контрибуции.
  • Единно митниеско и търговско законодателство, единни мерки и теглилки и др.

Ускорена индустрилизация – Картелите през 1900г. има около 400 картела. Държавата насърчава големите картели, защото държавата смята че това е начина да се навлезе в големите световни пазари. Най-динамично се развиват тежката промишленост и новите промишлени отрасли. От друга страна липсата на колонии стимулира индустриалното развитие. Държавата насърчава индустрията чрез протекционизъм и държавни поръчки.

Банковата система – контролира се от четири големи банки: Дисконто гезелшафт, Дойче банк, Дармщатска и Дрезденска банка. Стимулира се промишлеността чрез дългосрочни инвестиции, за разлика от банките във великобритания, които отпускат краткосрочни кредити. Представители на големите банки участват в управителните органи на промишлените предприятия, насърчават създаването на картели, финансират моернизацияа и т.н

Селското стопанство – модернизация. От края на 19век Германия внася част от селскотостопанските продукти за вътрешния пазар. Намалява относителния дял на заетите в селското стопанство. От края на 80те години на 19век се увеличава германският износ на капитали. Страната все по-упорито се включва в борбата за колонии – това създава опасност за мира.