Фактори за световното икономическо развитие през “Дългия“ XIX век

Първият фактор за световното икономическо развитие е населението. Към 1800г за първи път населението достига 1 млрд. души, а в края на дългията 19в. (1914г.) населението е почти 2 млрд. като увелечението на населението става както в развитите така и в по-слабо развитите страни. Като по време на дългият 19 век в Азия намалява относителното население спрямо света. Причини за увеличаване на населението са:

  • Промени в климатичните условия на земята
  • Подобрена селскостопанска техника
  • Включването в стопански оборот на обширните земи в Северна Америка
  • Поевтиняването на транспорта

Последиците от увеличенето население в света са появята на един самоподхранващ се процес на неравномерен, но непрекъснат икономически растеж. Други последици:

  • Урбанизация – за пръв път най-сериозно се наблюдава във Великобритания в средата на 19век около 50% живеят в града, докато през 1900г. този процент е 75%. Освен увеличаването на градското население се увеличават и градовете с голям брой население. Към 1800г. в Европа има 20 града с население над 100 000 души а в Западното полукълбо – нито един. Сто години по-късно в Европа и Северна Америка градовете с такъв брой жители са повече от 150.
  • Миграционните движения – Най-сериозно влияние оказва миграцията от Европа към Северна америка. От 1815г. до 1914г. около 60млн души напускат Европа като 62% от тях отиват към САЩ. Този процес е най-интензивен след 1880г. Някои държави се стремят към привличане на имигранти. Най-напусканата държава е Великобритания. Икономическите последици от тези миграции може да се разгледат под 2 форми. Последици за изпращащата страна и за приемащата страна.

Изпращащата страна:

  • Намален човешки потенциал
  • Изтичането на капитали и други индиректни последици
  • Увеличаване на заплащането на тези които остават в родината си
  • Нови и полезни знания, опит, връзки и капитали

Приемащата страна:

  • Разширяване се пазарът за стоки, услуги и работна ръка
  • Някои от имигрантите носят капитал и умения, които са важни и ценени
  • Масовото навлизане на имигранти задържа растежът на заплатите в отделни стопански сектори

Друга причина за ускореното икономическо развитие са природните ресурси.Обширните територии на Северна и Южна Америка и в Океания, осигуряват работна земя за имигрантите, снабдяват с евтино жито и други съровини индустриализиращите се държави в Европа. Около големите залежи на въглищавъзникват новите индустриални центрове. Процесът на налагането на въглищата като основен енергиен източник в света е бавен и върви успоредно с индустриализацията. Нови източнизи на енергия – вода, петрол. Между 1880 и 1913г. добивът на петрол в света се удвоява средно на 8.6 години.

Научно-техническите постижения – разпространението на парният двигател – до края на 19век е достигнал предела на възможностите му. Параходите от 60-те години на 19век се превръщат в основно средство за морската търговия. (Суецкият канал 1869г. Панамският канал 1914г.). Железниците – причина за разширяване на международният търговски обмен. От тези нововъведения следват няколко много важни неща:

  • Транспортните разходи намаляват, увеличава се международния търговски обмен.
  • Продукцията на райони които до този момент са били изолирани от световните падари по лесно достига до потребителите.
  • Улеснява се производствената специализация
  • Стимулира се развитието на металургията машиностроенето, металургията и въгледобива
  • Улеснява се миграцията

Няколко важни открития дават възможност за производство, превоз, съхранение и използването на електроенергия. Самуел Морз разработва електрическият телеграф, което дава почти моментална размяна на информация. Други открития са електрическата крушка, парната турбина и т.н.

Друго откритие е двигателят с вътрешно горене. Той дава началото на втората индустриална революция. В края на 19век е разработен от няколко германски инжинери. До началото на Първата световна война около 3% от световния флот преминава на двигателите с вътрешно горене.

Възможност за производство на евтина стомана. През 1856г Хенри Бесемер открива метод за производство на стомана директно от разтопено желязо. През 1878г. Сидни Томас и Пърси Гилкрист патентоват откритие, което позволява идползването на стоманодобивни железни руди, в които има голям процент фосфор.

Значението на научно-техническите постижения. Приложението на научните постижения и на техническите изобретения в практиката води до:

  • Създаване на нови стопански отрасли.
  • Стимулиране на икономическия растеж.
  • Увеличават се мащабите и се променя организацията на индустриалното производство, на транспорта, търговията и комуникациите.
  • Задълбочава се връзката между наука и икономика.

Към края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. – пазарите са малки и изолирани. Строителството на железници и намаляването на транспортните разходи води до отваряне на тези пазари.

Овладяването на новите и големи пазари може да стане от големи предприятия, които могат да реализират т. нар. икономии от мащаба. Поява на концентрация в производството и в банките. Тази концентрация е най-силна в САЩ и Германия. Резултатите от тази концентрация са че конкуренцията става по-скъпа и по-рискова от това следва че предприемачите стигагат до дияна за обединение помежду си. Целта на обединението може да е фиксиране на продажни цени, разределение на пазарни дялове и други подходи. В САЩ се появяват тръстове от 80-те години на 19век. В Германия – картели и синдикати, а в Япония дзайбацу и т.н. Тази концентрация е по-слаба във Великобритания и Франция.

Тези големи обединения се стремят да монополизират пазара, но това се случва много рядко. Изключение прави картелът Дебеерс, създаден през 1902г. и почти 100г. контролира 90% от добива на диаманти в света. Обикновено производството се концентрира в ръцете на няколко големи компании – създават се т. нар. олигополи. От тази концентрация следват няколко разообразни икономически последици:

  • Води до налагане на високи цени за потребителите, свързана е с корупция и злоупотреби. През 1890 г. в САЩ е приет т. нар. Закон Шърман, който си поставя за цел да ограничи монополите.
  • Нерядко цените на стоки и услуги, предлагани от големи компании намаляват. Ускорява се модернизацията.

Институциите функциионират въз основа на следните принципи:

  • Неприкосновеност на частната собственост.
  • Върховенство на закона.
  • Свобода на стопанската инициатива.
  • Свободен избор на професия.
  • Географска и социална мобилност.
  • Рационализъм и използване на научните постижения за подобряване на материалното положение.

Тези принципи не са нови, но за пръв път през “дългия” ХІХ век са приети и широко въведени от институциите и в законодателството на индустриализиращите се държави. Разпространението на тези принципи става главно чрез 2 системи:

Англо-саксонската правна система. Разпространява се в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеланди и др. Стимулира икономическото развитие. Основните нейни принципи:

  • Защита на частната собственост.
  • Еволюционен характер.
  • Забрана на монополи.
  • Специализирани търговски съдилища.

Френската правна система е създадена в края на 18век, началото на 19век. Разпростанява се в континентална Европа. Тя гарантира:

  • Равенство пред закона
  • Премахва съсловните привилегии
  • Неприкосновеност на частната собственост
  • Насърчава стопанската дейност

Държавата и икономиката. Във Великобритания предприемачите трябва да са напълно свободни от правителствени ограничения, това става най-ясно видимо през средата на 19 век. Докато в Германия и Япония държавата стимулира икономическата модернизация чрез данъни облекчения, субсидии и т.н. От друга страна силната държавна намеса е популярна в слабо развити държави.

Началото на индустриализацията в края на ХVІІІ век е тясно свързано със слабата роля на управленските институции на представителната демокрация и със съществуването на институцията на евтиния робски труд. Безплатният труд на чернокожите роби в Америка осигурява евтини суровини за промишлеността във Великобритания и други селскостопански продукти за Европейските пазари.

Колониализмът – Към края на ХVІІІ и началото на ХІХ век колониалната система търпи сериозни промени и сякаш започва да се разпада.

  • Независимост за САЩ – 1783 г.
  • 1803 г. САЩ купуват от Франция Луизиана.
  • Колониите на Испания и Португалия в Латинска Америка – независимост в началото на ХІХ в. – Аржентина 1811 г. ; Еквадор 1822 г.; Бразилия 1822 г. и т.н.

Либерализира се търговията с колониите. Те губят някои от преимуществата си.

Империализъм на свободната търговия – използването на политическа или военна сила, за да се принуди по-слаба държава да отвори пазарите си за чужди стоки.

  • Опиумните войни на Великобритания срещу Китай – 1839-1842 г. и 1858-1860 г.
  • 1853 г. американски военен флот принуждава Япония да излезе от изолацията си.
  • Режим на капитулациите в Османската империя.

Колониални завоевания през ХІХ век:

  • Великобритания – Индия, Нигерия, Судан, Египет и др.
  • Франция – Алжир Мароко, Тунис, Камбоджа, Лаос, Виетнам и др.
  • Белгия – Конго
  • Русия – Финландия, части от Полша, Азербайджан, Казахстан и др.
  • САЩ – Филипините, Хавайските острови и др.

Икономически последици от колониализма:

  • Колониалните владения могат да ускорят индустриализацията, но не са задължително условие за нея.
  • Някои колонии усвояват стопанския и институционален модел на метрополията и се модернизират – Канада, Австралия и др.
  • Африканските колонии си остават бедни.

Обобщен извод – колониализмът способства за глобализацията на световната икономика и за разпространението на капиталистическата стопанска система.

Основни понятия:

  • Картел – обединение на сродни фирми, които се договарят за установяване на единни продажни и покупни цени, за подялба на пазарите, за уточняване на пазарни квоти и др.
  • Миграция – преселване на население в рамките на една държава или от една държава в друга.
  • Монопол – пазарна структура, при която дадена стока има само един продавач (производител).
  • Олигопол – пазарна структура, при която продажбите (производството) на дадена стока се осъществяват от малко на брой компании.
  • Урбанизация – преселване на населението в градовете, които стават центрове на икономическия и културния живот.