Основни понятия в статистиката

Обекта на статистиката са масовите явления.

Предмет на статистиката са самите закономерности с които те се проявяват.

Статистически или съвкупностен подход е този, който се използва за изследването на масовите явления. Масовите явления не могат да се проявят чрез отделните случаи, но за да може да се прояви изцяло зависимостта е необходимо да изучим всички необходими случаи. Когато изучаваме масовите явления ние изучаваме съвкупност от определени еднородни единици. Статистиката е наука, която предоставя методология за изследването на масовите явления във всяка една човешка дейност.

Статистика – това е наука за събиране систематизиране и анализ на съвкупностни данни.

Статистическа единица – наричаме всеки един конкретен случаи чрез който се проявява дадено масово явление(човек, предмет, събитие и т.н.)

Съвкупността от статистически единици чрез, които едно масово явление може да се прояви или да бъде изучено представлява статистическа съвкупност. Или по просто казано Статистическата съвкупност е съвкупността от статистически единици. Статистическата съвкупност включва в себе си само тези определени статистически единици чрез които се проявява интересуващо ни явление. Това кои единици се включват се определя от т.нар. дефиниционен признак – това е един критерии, който може да включва няколко показателя и чрез него разпознаваме всички случаи които представляват статистическите единици. Всяка статистическа съвкупност зависи от изучаваното явление(т.е. явлението е на точно определено място и време). Има различни класификации статистически съвкупности:

  • Според обхвата на единиците в статистическата съвкупност :
    • Генерална съвкупност –включват се всички единици
    • Извадка – включват се само част от единиците на генералната съвкупност
  • От гледна точка на това дали единиците на съвкупността съществуват във всеки един произволно избран момент от времето или се появяват и съществуват определен период от време:
    • Периодни
    • Моментни

Ститистически признак – когато изучаваме дадено явление ние го изучаваме чрез неговите признаци.  Всяко явление има различни понятия и чрез признаците ние ги изучаваме и виждаме как се проявяват. Това се нарича оперализация. Признаците се разделят на 2 групи, според начина по който се измерват:

  • Метрирани признаци – разновидностите на признака може да бъдат индентифицирани числово(възраст, ръст и др.) Прави се разгриничаване от математическа гледна точка, но от гледна точка на математиката може да бъдат
    • Прекъснати – цели числа
    • Непрекъснати – могат да се детайлизират безкрайно
  • Категорийни признаци(не метрийни) – разновидностите на проявление на признака не могат да се дадат в числов вид(цвят на очите, местоживеене, пол и др). Те се делят на 3 групи
    • Алтернативни признаци – съществуват само 2 разновидности(пол)
    • Номинални признаци – имаме повече от 2 разновидности, но те само маркират различия без да могат да се съизмерват по между си(местоживеене)
    • Ординални признаци – имаме повече от 2 значения и те се изразяват словесно, а не числово но могат да се съизмерят макар че не в числов вид.