Как действа потребителят1. Как действа потребителят?
    • Ограничена рационалност – правим своя избор при несъвършена информация. Следователно нашите решения не са оптимални в строгия смисъл на думата, а по скоро става въпрос за максимизиране на полезността при миниманизиране на усилията.
    • Критерий на Саймън – нашите решения не са най-добрите, а достатъчно (приемливо) добри.
    • Как избягваме вземането на потребителски решения? – Чрез изграждане на съответните навици; чрез използването на широко концептуални рамки(неосъзнати, интуитивни), които направляват нашето поведение; чрез обединяване на решенията

  • Полигамна лоялност(репероарна, споделена): поддържане на устойчив репертоар от относително редовно купувани или потребявани брандове в даден отрязък от време.
    – потребителят разграничава репертоара от потребявани от него брандове от оставалите брандове („моите“ и „другите“)
    – потребителят гледа на брандовете в репертоара като на достатъчно добри за него представители на продуктовата категория
    – потребителят гледа на брандовете в репертара не само като на заместители, а и като на взаимно допълващи се
  • Пример за вземане на потребителско решение на база навично поведение
    1. Нуждая се от кисело мляко
    2. Има десетина бранда на рафта →
    Вариант 1 Навично поведение с припомняне на опита
    3. Кой от тях купих предния път?
    4. Бях ли доволен? → Да, нека купя същия и този път
    Вариант 2 Навично поведение с припомняне на нагласата
    3. Кой от тях харесвам?