Индустриални отношения

 Лекция №13

Подготовка и водене на колективните трудови преговори

Чрез механизма на колективните трудови преговори се осъществяват и регулират отношенията между работодатели, работници и служители.

  1. Анализ на поведението на „актьорите” – участници в колективните трудови преговори.

Според Лолтън и Маккерси преговорите  могат да бъдат декомпозирани на 4 групи процеси, наречени субпроцеси. Според създателите на модела, той може да бъде използван за съставяне на хипотези, предсказващи бъдещото поведение на участниците.

Тези субпроцеси са:

    • Разпределително договаряне – възприема се разбирането, че участниците в преговорите са страни с противоположни интереси. Постигането на целите на всяка една от страните е възможно само за сметка на другата страна. Това е т. нар. игра с „нулев резултат”.
    • Интегративно договаряне – възприема се разбирането, че ролята на мениджърите е да държат конфликтите на едно приемливо ниво.
    • Структуриране на отношенията – всяка една от страните се опитва чрез договаряне , подкупване или най – разнообразни средства да убеди другата страна да приеме нейните цели.
    • Вътрешноорганизационно договаряне – възприема се разбирането, че във всяка една от преговарящите групи има вътрешни конфликти и това може да бъде използвано за постигане на целите. Това е т. нар. „превземане на крепостта отвътре”.

Съществуват два принципа на водене на преговори:

Унитаризъм – свързан е с възприемането, че субектите в преговарянето са страните с еднакви интереси. Всяка страна има за цел да съществува организацията.

Плурализъм – означава наличие на различни интереси в страните – участници в преговорите. Според тази концепция конфликтът е нещо нормално. Тук те се противопоставят.

  1. Подготовка на колективните трудови преговори от страна на организациите на работниците и служителите.

Когато в една организация или фирма съществува повече от една синдикална организация преди започването на преговорите е необходимо:

    1. Да се определи общата принципна позиция на партнъорите по отношение на засегнатите въпроси.
    2. Определят се членовете на групата , които ще разработват проекта за колективния трудов договор.
    3. Определя се групата, която ще участва във воденето на колективните трудови преговори с работодателите. Това се прави да се уеднаквят позициите  на синдикалните организации.
    4. Подготовка за водене на преговори, която включва:
      • Определяне на група за разработване на окончателния проект за колективния трудов договор
      • Информационно обезпечаване
      • Разработване на проект за колективен трудов договор, който ще бъде представен на работодателя
      • Приемане на проекта
      • Представяне на синдикалния проект на работодателя
      • Разработване на сценарии за провеждане на колективните трудови преговори
      • Определяне на водещия или говорителя на синдикалната организация по време на преговорите

  1. Подготовка на колективните трудови преговори от страна на работодателите.

Фазите са:

    1. Определяне на екипа
    2. Анализ на съществуващите трудови договори от предходни години
    3. Прогноза за финансовите резултати за същата година
    4. Анализ на потребностите от работна сила
    5. Анализ на потребностите от квалификация и преквалификация
    6. Анализ на трудовите възнаграждения и обезщетения
    7. Анализ на работното време, почивките и отпуските
    8. Анализ на безопасността на труда и условията на производствената среда
    9. Анализ на социално – битовото обслужване (осигуровки, предоставяне на жилища, безплатна храна и т. н. )
    10. Анализ на участието на работници и служители в управлението
    11. Разработване на проект за намеренията на работодателя в областта на условията и заплащането на труда.
    12. Прогнозиране на резултатите от преговорите със синдикатите
    13. Разработване на сценарии за водене на колективни трудови преговори
    14. Обявяване на намеренията на работодателя в областта на условията и заплащането на труда
    15. Избор на говорител

  1. Водене на колективни трудови преговори

Трябва да се отчитат следните особености:

    1. Преговорите се водят от страни с различни интереси
    2. По време на преговори и двете страни се надяват да постигнат споразумение
    3. Всяка страна трябва да бъде готова да промени първоначалните си искания, ако намери достатъчно основания за това
    4. Колективните трудови преговори трябва да бъдат водени реалистично
    5. Всяка една от страните обикновено прави предложения и контрапредложения
    6. Споровете, които се водят по време на преговори трябва да водят до постигане на съгласие
    7. Не бива да се допускат едностранни отстъпки, а пък направените отстъпки не бива да се оттеглят
    8. Трябва да се обръща внимание на сигналите, които подават на различните представители
    9. Когато се стигне до задънена улица и двете страни трябва да правят отстъпки – да се използват механизмите на неформалните срещи, посредници или доброволния трудов арбитраж за постигане на съгласие
    10. Препоръчва се използването на условно наклонение
    11. При постигане на споразумение между страните трябва да се запази тяхната репутация и доверие