Индустриални отношения

 Тема 12

Обща характеристика на тристранното сътрудничество

Равнища на тристранното сътрудничество

  • Национално
  • Браншово (отраслово)
  • Общинско

 

Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда и дава мнения за:

  • Трудови и непосредствено свързаните с тях отношения
  • Здравословни и безопасни условия на труд
  • Заетостта, безработицата и професионалната квалификация
  • Обществено и здравно осигуряване
  • Доходите и жизненото равнище
  • Социалните последици от преструктурирането на приватизацията

 

Представителство на страните

  • Представителство – двама постоянни членове
  • Организации на работниците и служителите – двама постоянни членове от всяка една организация
  • Организации на работодателите – двама постоянни членове от всяка една организация

 

Основни органи

  • Национални съвети (по направления) – решенията се взимат на база консенсус; има стенографски и аудио запис и се дава копие на всяка една от страните.
  • Постоянни експертни комисии

 

Национални съвети (по направления)

  • Национални съвети за насърчаване на заетостта
  • Национални съвети по условията на труд
  • Национални съвети за хората с увреждания
  • Национални съвети по миграция и емиграция

 

Национални съвети за насърчаване на заетостта – занимават се с въпросите по заетост, безработица, квалификация и преквалификация.

Национални съвети по условията на труд – въпросите, свързани с безопасните и здравословни условия на труд и някои по – големи трудови конфликти.

Национални съвети за хората с увреждания – консултира всички въпроси, свързани с дейността по социоално включване на хората с увреждания.

Национални съвети по миграция и интеграция – основната им задача е да разглежда въпросите, свързани с миграция и емиграция и определянето на квоти за внос на работна ръка.

 

Има и още няколко органа към държавните институции с трипартитни функции:

  • Надзорен съвет към Националния институт по осигуряване (на изпълнителната власт)
  • Съвет към изпълнителния директор на агенцията по заетостта (на правителството)
  • Икономически и социален съвет (на законодателната власт) – по статут той е орган на гражданското общество. Неговият представител се избира от Народното събрание, т. е. има по – широк статут.

 

Постоянни експертни комисии

  • По доходите и жизненото равнище
  • По осигурителните отношения – комисия, която се занимава с въпроси по здравословните отношения, пенсии, обезщетения
  • По трудовото законодателство – занимава се с всички въпроси, свързани с трудовото законодателство, преди разглеждането им в Министерството, като например промени в законите и т. н.
  • По бюджетна политика – действа в края на годината, когато се прави бюджета.

 

Могат да се изграждат и допълнителни комисии, освен тези постоянни.

Системата функционира по следния начин:

Всеки документ в Парламента минава на обсъждане в комисията, след това в Националните надзорни съвети и накрая в Националния съвет. Всички решения се вземат с консенсус.

 

Каква е ролята на всяка една от страните в тристранното сътрудничество:

  1. Роля на държавата – тя има основна инициатива по формиране на индустриалните отношения и често е арбитър в тези отношения.
  2. Организация на работниците и служителите – на национално равнище са два синдиката; защитават интересите на работниците и служителите.
  3. Организация на работодателите – съществуват 6 организации

 

На национално равнище е създаден е режим, с който се определят организациите на работниците и служителите – провеждат се синдикални избори – на тригодишен период се правипреброяване на синдикалните и работодателските организации в страната по определени критерии и те трябва да имат определена структура и членове и определен предмет на дейност, която не противоречи на закона.

На браншово и общинско равнище се осъществява чрез Съвети за тристранно сътрудничество – участват съответните браншови организации на работниците и служителите и работодателите и съответният секторен орган от страна на държавата.

На регионално равнище в Съветите за тристранно сътрудничество участват участници на Местното самоуправление, представители на съответните регионални звена на организациите на работниците и служителите и от страна на работодателите – национално представените звена, т. е.  както регионални, така и отделни представители на работодателите.

 

В различните периоди тристранното сътрудничество е било по – силно или по – слабо, като Съветите по тристранното сътрудничество работят по – добре от Националния съвет.

Националните съвети и постоянните организации работят със синдикални равнища и докато въпросите не отидат до Националния съвет не се достига до консенсус, защото я няма една от страните по закон (работодателите). И по закон не може да се изкара протокол.

Националните съвети по принцип се председателстват или от министъра на труда или от неговия заместник; Националният съвет – от заместника на министъра по миграция и емиграция, а Експертните комисии се председателстват от отделни експерти, определени чрез консенсус.